На 2 април отбелязваме Международния ден на детската книга. Трябва да

На 2 април означаваме Международния ден на детската книга.

" Трябва да споделяме на децата, че е доста значимо да измислят и в своята глава те са безусловно свободни да го вършат, без да е нужно да бъде напълно ". Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция писателката и издател Зорница Христова, която гостува във Варна в границите на фестивала „ Литературен прожектор “.

" Докато съчиняваме приказка, разбираме, че може да променим и своята история, да бъдем повече създатели и по-малко второстепенни герои, които се лутат в сюжета ", добави тя.

Много значими съгласно нея са и диалозите сред родители и деца, само че когато те се водят с схващане. Тя счита, че доста постоянно ние не чуваме въпросите им и даваме клиширан отговор, а би трябвало да слушаме, да отговаряме ребром и да си признаваме, в случай че не знаем, с цел да потърсим дружно отговора, най-добре точно в книгите. Колкото повече неща описваме и през повече сюжети минаваме, толкоз повече се усилва общият ни свят с децата, уточни Христова.

Като издател тя държи на илюстрациите, тъй като счита, че по този начин книгата приказва на два езика, а когато споделяме нещо и по двата метода, има повече късмет да помогнем на детето. Каза, че инвестицията в по-скъп артикул се отплаща, тъй като има задоволително читатели и родители, които ценят общуването с децата си. Не бива да оставяме пазара да цари, тъй като той става деспот, който обеднява живота ни, счита тя.

Ето и цялото изявление със Зорница Христова за рецептите за основаване на приказки, за общуването деца-родители, за образователните стратегии и функционалната просветеност, за илюстрациите, четенето и пазара на книги:

- В съчинената от децата приказка са подценени всички здравни правила?
- Абсолютно са подценени с това наслаждение от рушене на нормите, което може да забележим и в „ Пипи Дългото чорапче “, където също никой не брои бонбоните.

- Как тъкмо те измислят своя приказка благодарение на играта с карти?
- Играта се обляга на детайлите на вълшебната приказка като герои, произшествие, кулминационна точка, развръзка. Показвам им, че има съществена рецепта за приказка, която наложително стартира с неволя. Необходимо е да се случи нещо неприятно, да има проблем, който да се реши, другояче историята става малко скучна. В играта първо им представям другите съставки и изяснявам, че както в готвенето на сладкиши с продуктите се получават разнообразни резултати, по този начин е и с приказките.

- „ Пълнежът “ обаче си е техен?
- Да, само че обсъждаме, че приказките доста спихват, в случай че казусът се махне от тях. Например, в случай че Червената шапчица не мине през гората и не срещне Вълка, в случай че мащехата на Пепеляшка просто й даде рокля да иде на бала, приказката няма смисъл, тъй като в нея не се случва нищо забавно и няма екшън. Перипетиите се изясняват с едно въженце, което се връзва и след това се развързва, само че преди този момент би трябвало да се оплете малко, да има преживелици.

- Според Вас това кара ли децата да се замислят, че щом в приказките е потребно да има проблеми, не е толкоз ужасно те да ги срещат и в живота си, тъй като това го прави по-интересен?
- Да, безусловно. Мисля, че това е една от най-важните психически изгоди от литературата, а приказките са изключително добре сложени, с цел да правят това. Нашето мислене е митологично, а приказките са на милиметри разстояние от мита и когато ние имаме завръзка, постоянно си представяме и развръзка. Докато съчиняваме приказка, разбираме, че може да променим и своята история, да бъдем повече създатели и по-малко второстепенни герои, които се лутат в сюжета.

За мен е доста значимо децата да измислят. В учебно заведение постоянно те са някакви подизпълнители на непознат сюжет. Репликите им се подават. Не могат да кажат дали им харесва или не едно стихотворение, отнасящо се за възприятията, които са в тях, камо ли да бъдат създатели, тъй като създателите са едни мустакати чичковци в учебника, които нормално са умрели. А те също могат да бъдат създатели без да има потребност написаното да е напълно и без да е безусловно на патриотична тема, не че в това има нещо неприятно. Искам да им кажа: „ Свободни сте, можете да измисляте, не е нужно да го публикувате. В своята глава сте безусловно свободни “.

- Какви са актуалните приказки, защо описват създателите през днешния ден?
- На мен от ден на ден ми харесват тези, които описват за каквото си щат. Имаше един интервал, в който детската литература сякаш се опитваше да навакса с тематики, които са били непокрити, с неща, за които не сме говорили с децата. Много ограничителен е и самият пазар на книги. Помня, че през 90-те години на ХХ век имаше единствено класика и енциклопедии с красиви илюстрации, само че в случай че човек изиска да откри книга за проблем като да си счупиш крайници, или родителите ти да се развеждат, или да заекваш, или да имаш брат, а да не го искаш, това го нямаше. Липсваха и тематики от света на огромните, които в този момент би трябвало да влизат в часа по гражданско обучение, само че не влизат, тъй като тези часове не се водят действително.

Ние издаваме такива детски метафизичен книги за принуждение, другарство, война, мир, гибел, триумф, неуспех. Важното за мен е тези книги да стартират диалог с детето на избрани тематики, с цел да види то, че те не са табу и че може да получи поддръжка. Чистата история, която е увлекателна и споделя нещо просто занимателно, без наложително да поучава, също има своето значимо място.

- Тези метафизичен тематики, които споменавате, под формата на приказки ли са?
- В някои книги да, само че по-скоро като истории, които са мотив за размисли, да вземем за пример какво ще стане, в случай че попаднем на планета, на която няма никакви отговорности. Други са от детското всекидневие. Колкото повече неща описваме и през повече сюжети минем с детето, толкоз повече се усилва общият ни свят.

- Това, за което говорите, доста наподобява на функционалната и житейска просветеност, която ни липсва, съгласно тестванията PISA?
- Аз не съм държала подобен тест, само че мисля, че да. За мен като родител е значимо да мога да приказвам с детето си на разнообразни тематики и да знам, че то в действителност схваща, а не просто ме търпи. Често ние затрудняваме децата да схванат. Те ни питат нещо, а ние даваме клиширан отговор, който не чува въпроса им. Затова е значимо да го чуваме и да отговаряме ребром, а в случай че не знаем, да си признаем и да потърсим дружно отговора. Защото за всеки е неприятно да е функционално необразован.

- Според Вас кои от децата четат повече – по-малките или по-големите? Като че ли в диапазона сред седми и десети клас се губи интерес, може би и поради наложителната литература в учебно заведение.
- Мисля, че матурата в седми клас споделя играта на литературата. Толкова ги мъчат със наложителни отговори. Толкова насила и несвобода има в това, че в действителност може едно доста четящо дете да бъде отказано. Аз също минах през това с огромното си дете. Налагало се е да изяснявам какъв брой занимателен може да бъде Вазов.

- Колко са значими илюстрациите за книгите?
- Аз доста ги обичам, както и изобразителното изкуство като цяло. Мой персонален избор е книгите ни да бъдат богато илюстрирани, да поканвам най-хубавите художници и да имам шанса да работя с тях. За мен е доста скъпо естетически това, което се получава. Една детска книга, която е илюстрирана, приказва на два езика, тя е като ария и с мелодия, и с думи. Има неща, които се споделят по-ясно с облици и с цел да помогнем на детето, е хубаво да му приказваме по двата метода. Освен това по този начин е просто красиво, дава наслада и благополучие, а това постоянно е добре.

- Интересът на пазара отплаща ли се за тази смела инвестиция?
- Съществуваме от 14 години, а мислех, че няма да докараме и до половин. Когато почнахме, всички ме убеждаваха, че го върша за неколцина мои другари. Пазарът, в случай че го оставим да цари, става деспот, който обеднява живота ни. Започнах работа през 90-те години на ХХ век, когато всички споделяха, че пазарът е цар и това не беше добре.

Има задоволително читатели и родители, които ценят общуването с децата си. Аз не бързам всичко да става едновременно. Една книга намира своето място по-бързо, друга по-бавно. По-важно за мен е, когато чуя, че някоя книга е помогнала на дете да преодолее загуба на родител или му е дала подтик единствено да написа.

Инфо: Българска телеграфна агенция